* * *
Повярвах си, че мога да летя,
че мога да достигна небесата.
Замаяна от радостта да имам,
забравих, че боли да ти отнемат.
Мечтите посивяха като стара снимка,
превърнаха се в ситен прах.
Не се опитвам да поправя,
парчета счупени не ще лепя.
И ето, падам като птица болна
с прекършени от болката крила.
Покварена любов не ще изпитам пак,
остава само себе си да мразя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
