Повярвах си, че мога да летя,
че мога да достигна небесата.
Замаяна от радостта да имам,
забравих, че боли да ти отнемат.
Мечтите посивяха като стара снимка,
превърнаха се в ситен прах.
Не се опитвам да поправя,
парчета счупени не ще лепя.
И ето, падам като птица болна
с прекършени от болката крила.
Покварена любов не ще изпитам пак,
остава само себе си да мразя.
© Ивелина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
