* * *
Повярвах си, че мога да летя,
че мога да достигна небесата.
Замаяна от радостта да имам,
забравих, че боли да ти отнемат.
Мечтите посивяха като стара снимка,
превърнаха се в ситен прах.
Не се опитвам да поправя,
парчета счупени не ще лепя.
И ето, падам като птица болна
с прекършени от болката крила.
Покварена любов не ще изпитам пак,
остава само себе си да мразя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Todos los derechos reservados
