19.01.2011 г., 13:50

* * *

766 0 0

 

На брега дойдох,
където разбива се вълната
и вятърът.
Вълни в косите ти
видях,
мирис топъл
и следи
от две съдби.
Топлина на пръсти
и на думи,
и усмивки,
от устни зачервени,
тела, 
от лъчите обгорени.
Миг наслада
и безвремие

на пясъка горещ,

пенливата вода

ще залее ни краката,

без да охлади

телата.

Ела

отново,

потопи ни в пяна,

измий следите

от пръсти и тела.

Ще чертаем

нови фигури

и ласки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...