На какъв език говориш?
Знаеш ли, че ми приличаш на този, дето чакам.
Не е заради изумрудените ти очи.
Нито заради начина, по който сластно гледаш.

Аз припознавам те и в старите, и в новите любови,
но дали си струваш...
Не си ли малко малък, за да ми говориш ей така?
Не ми разказвай толкоз, влюбвам се.

Аз си имам него и тя те има теб,
а защо те чувствам все по-близък?
Ах, тези парещи очи изпод веждите балкански,
ама защо ми говориш само на испански?

Аз ще си замина скоро, тъй е речено да бъде.
И ти ще си останеш тук, с твойта стъклена принцеса.
За какво съм ти, аз само вятър гоня.
Твърде сложна съм, не съм контеса.

Дали ще видя тез истински очи и в други ден,
когато аз и ти ще сме живели три живота?
Хайде, оставям те, почивай си сега.
Разговорът с мен ти дойде в много.

Аз ще те запомня, може и да те сънувам 
как препускаш със сините одежди през Андалусия.
Там някъде ще се срещнем във Алхамбра,
когато била съм испанска циганка крадлива.