Все тая карантия животът ми поднася,

все тая грозна кучка,  лаеща в галоп….

С породи гадни цял живот се бия,

кога ли ще ми лепнат некролог ….

Аз пес съм с родословие тъй скромно,

но с вълча страст и ярост опитомен,

в бърлогата, приятелко, ела при мен –

опозорените мастии бягат… тъпо,

с теб, двама, ловко да се съберем.

С болезнен вик не ме постисквай,

оловна примка ти ми поднеси.

Да гледат котараците в небето,

да мяукат бавно – мен да ме кълнат:

Хаймана бе той, но за мангоджери,

беснеещ хун, до мозъка жесток ….

Прекръстените изроди не смеят

и не искат да свалят от кирливия си врат

ръждясалия стар, изгнил хомот….

Позор и срам без кръв и чест,

сълзи без храм, без вяра, гнет –

с очи на вожд, с крака на лъв

за теб БГ ще падна пръв;

за бой готов, на смърт решен,

дали за гроб не съм кроен …..

Хоро се вие, моми се гонят и

огньове скачат, тъпан бие …

и змей горянин, и хала дива

на химна в такт сега пригласят.


Царе, велики, на три морета

войни и битки без страх водили;

За земя широка и небе безкрайно,

злато, богатства всинца сме платили.

Вино от череп с лъвска бяс отпили,

на страстен пир демона осквернили.

И този призрак броди хиляди години

в земи балкански,  пеят самодиви

и носят жертвените си псалтири

монаси в расо черно, богомили,

орфици - бели, траки и протоелини.