Все тая карантия животът ми поднася,
все тая грозна кучка, лаеща в галоп….
С породи гадни цял живот се бия,
кога ли ще ми лепнат некролог ….
Аз пес съм с родословие тъй скромно,
но с вълча страст и ярост опитомен,
в бърлогата, приятелко, ела при мен –
опозорените мастии бягат… тъпо,
с теб, двама, ловко да се съберем.
С болезнен вик не ме постисквай,
оловна примка ти ми поднеси.
Да гледат котараците в небето, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up