Би ли...
Би ли...
Пред дулото на пушка, би ли се огънал
или би дал презрителна усмивка на Смъртта?...
На непознат, в беда, ти би ли се притекъл
или ще се обърнеш настрана?...
Към самота или към глъчка;
сред тихия саван на мислите
или сред звън от смях,
ти би насочил стъпките на своята Душа?...
В последен миг, най-горестно, кое ли би желал?
Бордей, прегръдките на Любовта
или пък сетен полет над света...
Суфист ли, бродник или пък невежа -
каква би искал да е твойта същина?
На схизми, на канони, безчет безбройни правила
или от чувствата еднички, тъй лъжовни
би искал да се управлява твоята Душа?...
И що за теб е Правилното във света?...
Дали набучил би, Сърцето си немирно и го заметнал, ей така,
на Любовта в огньовете,
на болката,
на мъките,
на лудостта?...
Или спокойно би пресегнал
и в хладна хватка, тоз злосторник вечен,
задушил в тъга...
Да се разпадат мислите могъщи, в немощни слова.
Да късат чувствата Сърцето.
Да бориш, в ежедневна битка, себе си и другите...
Кой би желал това?
Да стискаш зъби ядно,
мълчешком да крачиш над преглътнати обиди.
Да си свидетел, жертва,
а да няма съдник...
Кой би търпял това?
За колко мига дал би, на Съдбата своя,
твърдата борба,
преди да паднеш ничком,
по лице в прахта?...
И би ли угасил сега, накрая, тъй уморения си взор
или на болката житейска, до последен дъх,
отчаяно ще даваш пак отпор?...
И в странен свят,
сред странното пътуване Живот,
кой би понесъл всичкото това?...
____________
(авторско)
Трънливко Бодливко
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Трънливко Бодливко Всички права запазени
Благодаря ти и за положителния коментар! Хубаво е, когато те хвалят, макар че, аз пиша сега поради точно определени причини... И всъщност всеки миг трябва да съм благодарен на редакторите тук, че позволяват на лаик, като мен, да словоблудства с прекрасните поетични строфи. 
