Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства.
Те се преструват – светът е изкуство.
Лее се фразата. Обещава им песента.
Би ли останал сам с вечността?
Тръгват си паузи, думи и клетви.
Би ли прескочил високите летви
на мечтите, които до вчера мечта
щом изгубиш себе си във нощта?
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени