Би ли?
Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства.
Те се преструват – светът е изкуство.
Лее се фразата. Обещава им песента.
Би ли останал сам с вечността?
Тръгват си паузи, думи и клетви.
Би ли прескочил високите летви
на мечтите, които до вчера мечта
щом изгубиш себе си във нощта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
