Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко,
без приказка ако заспя, ще бъде жалко….
И още, моля те, сега разкажи ми
от къде взимаш прекрасните книги
с картинките цветни, с истории разни,
с поуки, с герои смели и много забавни?
- Сега заспивай, утре ще отидем
в царството на приказните книги!
И ето, тръгваме със стъпка лека,
пред прага сме на градската библиотека.
Жената усмихната, която там работи
вежливо и широко вратите отвори.
А вътре – рафтове и книги подредени,
помежду им с картончета разделени -
по жанр, по автор и по азбучен ред…
Коя, коя да взема по-напред?
На български и всякакви езици,
буквари и книги от известни класици,
за деца и за читатели големи,
вълшебни романи, приказки, поеми…
Библиотекар е професия за уважение!
За нея нужни са специални умения.
Да бъде знаещ и интелигентен,
за всички книги – компетентен...
Зная, сред този пъстър, книжен свят
често идвам ли, ще съм богат
със знания, по - умен, любознателен.
Че днес сме тук, на мама съм признателен!
© Даниела Виткова Всички права запазени