27.05.2011 г., 13:07

Бих

1.4K 0 25

И аз, като всичките Божи чеда,

дните броя, часовете.

Бих се родил под щастлива звезда,

ама всичките бяха заети.

 

И така, на шега, по завéт и късмет,

потреблявам си кредита земен.

Бих се влюбил и аз, уж нали съм човек,

ама нямам за губене време.

 

Как немее нощта, как зората блести.

Виж животът с какво ме будалка!

Всичко това бих описал във стих.

Ама нямам такваз химикалка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за настроението и силата ,която носят стиховете ти и ти!
  • Вярно бе, защо ли все са заети?!
    Райсън, от сърце благодаря за това "бих" !
    Много
  • Истинска е твоята поезия, Райсън, много истинска и земна, както и да я напишеш.
  • Здрасти, Райчо
  • мен не ме усмихна...
    но пък като Марги, прииска ми се да те прегърна..
    най-сърдечно, Поете...от душа.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...