И аз, като всичките Божи чеда,
дните броя, часовете.
Бих се родил под щастлива звезда,
ама всичките бяха заети.
И така, на шега, по завéт и късмет,
потреблявам си кредита земен.
Бих се влюбил и аз, уж нали съм човек,
ама нямам за губене време.
Как немее нощта, как зората блести.
Виж животът с какво ме будалка!
Всичко това бих описал във стих.
Ама нямам такваз химикалка.
© Райчо Русев Все права защищены