Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра -
така е от болка прорязана
и тя, и когато театъра
на твоя живот е запазена
за драмата сцена, тогава
бих искал до тебе да бъда.
Не зная дали заслужавам
това, ала зная присъда,
че ти си за мене. Бих искал
ръцете ти в своите длани
в студения ден да притисна,
да стопля с дъха си. Желан и
потребен бих искал за тебе
да бъда. Да вярвам, че имам
в живота ти място, е жребий
и избор за мене... Прости ми!
© Ангел Веселинов Всички права запазени