Бих могла...

Бих могла...

да чакам цяла Вечност,

но и да си ида още днес.

Мога да съм близка отдалече,

но и дълго да не пратя вест.

Бих могла...

да бъда всяка тръпка

в твоя свят измислено суров -

да ме следваш сляпо с всяка стъпка

и да ме наричаш благослов.

Бих могла...

да бъда с тебе лоша

и да те зова от грях към грях;

Да раздирам с нокти твойта кожа

и след мене да останеш прах.

Бих могла...

и ангел същ да бъда -

вкъщи да очаквам само теб...

Но тогава чака те присъда,

нараниш ли моето сърце.

В този свят на сцени, грим и роли

бих могла да бъда всичко аз -

да съм твойте мъки и неволи,

да съм радост, сладост, обич, страст...

Но от всичко, знай, че най-жадувам

ден и нощ, като приятел стар,

с устни мойте рани да лекуваш,

с други думи - да си ми другар!

И бих могла... да ти отвърна с жар.