27.10.2017 г., 9:04

Бих подарила поезията си на бездомник...

678 0 0

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да се стопли от ярката искра на моята муза,

За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,

За да изпита любовта, описана в тях.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да направя богата душата му,

За да дам нов живот на неговия ум,

За да му дам надежда за бъдещето.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

А не на паралия.

Просто защото знам, къде ще бъде оценена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...