Oct 27, 2017, 9:04 AM

Бих подарила поезията си на бездомник...

  Poetry
679 0 0

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да се стопли от ярката искра на моята муза,

За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,

За да изпита любовта, описана в тях.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да направя богата душата му,

За да дам нов живот на неговия ум,

За да му дам надежда за бъдещето.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

А не на паралия.

Просто защото знам, къде ще бъде оценена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Donika Jelkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...