27 окт. 2017 г., 09:04

Бих подарила поезията си на бездомник...

680 0 0

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да се стопли от ярката искра на моята муза,

За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,

За да изпита любовта, описана в тях.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

За да направя богата душата му,

За да дам нов живот на неговия ум,

За да му дам надежда за бъдещето.

 

Бих подарила поезията си на бездомник,

А не на паралия.

Просто защото знам, къде ще бъде оценена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Donika Jelkova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...