Бих те върнала отново към живота,
ако имах шанс точно в този час;
и душата си – наместо твоята,
бих била винаги готова да пожертвам аз,
защото животът ти бе по-ценен и от моя:
без мен всеки би живял и по-добре.
Постоянно чудех се какво да сторя,
за да бъда забелязана поне.
Не исках много – бях малка и наивна,
вярвах, че никой няма да ме предаде...
Уви, ужасно бях се заблудила –
отказах да обичам... продължих напред.
Защото осъзнах, че каквото и да сторя,
все чуждите постъпки ще зачитат те.
Предадох се отдавна; отказах да се боря.
Никой никога не ще ме разбере.
И точно затова бих те върнала към живота;
затова наместо теб ще умра,
защото каквото и да правя, все не мога
да бъда забелязана в света...
© F. G. R. Всички права запазени