Бил съм просто берачът на праскови
Казваш, че стиховете ми са реки,
но не бистри, а пълни със тиня,
и не съм диамант, а гранит,
изкован не от злато, а в глина.
Казваш, че стиховете ми са гори,
и обрасли са с клей и със борове,
че сред елени и пъстри сърни
на ловец бил съм аз се престорил.
Казваш, стиховете ми са кат дом,
но без смях на деца и на юноши,
и не вярваш, че писал съм сам
този стих аз самотен в конюшните!
Казваш, стиховете ми са селения,
ти - принцеса в сребриста каляска,
и вместо графът с разкошни имения,
бил съм просто берачът на праскови...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
