3 jun 2009, 11:54

Бил съм просто берачът на праскови 

  Poesía » De amor
733 0 9

Казваш, че стиховете ми са реки,

но не бистри, а пълни със тиня,

и не съм диамант, а гранит,

изкован не от злато, а в глина.


Казваш, че стиховете ми са гори,

 и обрасли са с клей и със борове,

че сред елени и пъстри сърни

на ловец бил съм аз се престорил.


Казваш, стиховете ми са  кат дом,

но без смях на деца и на юноши,

и не вярваш, че писал съм сам

този стих аз самотен в конюшните!


Казваш, стиховете ми са селения,

ти - принцеса  в сребриста каляска,

и вместо графът с разкошни имения,

бил съм просто берачът на праскови...

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мдааа, започнах да те чета и сега няма спиране. Отново аплодисменти за теб
  • Това определено ме мотивира
  • Ех, какво да ти кажа... Повечето пъти всички сме берачи на праскови. Аз пък казвам "Стиховете ти са ноти може би соло може би сопрано. Без значение крещящи или вяли, но те винаги звучат идеално." Поздрави и дерзай!
  • Петя@ Не е трудно, по-скоро недопустимо
    Анна@Благодаря за юбилийния поздрав, горд съм че харесахте точно този стих , защото не претендирам за качество...но е един от специялните.
    На всички прочели, едно голямо БЛАГОДАРЯ.
  • Берачът или крадецът?
    Харесах!
  • Очарована съм!
  • поздрав
  • И ти удари стотака, м Юбилеен стих, поздрав!
  • Щом не ти вярва, докажи И обратното!
    Или е трудно да станеш граф, който бере "праскови"?М?

    Хареса ми!!!
Propuestas
: ??:??