18.05.2008 г., 8:08

Бил съм там

746 0 0

Кандилата разнасяха

мирис на тамян.

Очите им отново

се напълниха със сълзи.

Нощта една бе

и добре го знам,

любовта вече никого не търси.

Останаха само ковчези

и надгробни плочи.

Какво остана ни, та да го почетем?

Никой не носи болката вечно,

кажи "Сбогом" на заветния ден.

Сбогувай се и с любовта си,

тя няма да те чака, ще си сам.

Целуни за последно враговете,

рай няма, бил съм там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...