Кандилата разнасяха
мирис на тамян.
Очите им отново
се напълниха със сълзи.
Нощта една бе
и добре го знам,
любовта вече никого не търси.
Останаха само ковчези
и надгробни плочи.
Какво остана ни, та да го почетем?
Никой не носи болката вечно,
кажи "Сбогом" на заветния ден.
Сбогувай се и с любовта си,
тя няма да те чака, ще си сам.
Целуни за последно враговете,
рай няма, бил съм там.
© Стеси Всички права запазени