Била си в сърцето ми
Сред простора син те търсих,
сред горите тъмни
и нямаше те никъде далече.
Била си толко близо,
по-близо от докосване.
Била си Слънце мое
в сърце едно, разбито
от толкова тъга,
била си там, където
имаше само мрак и пустота.
Била си в моето сърце.
Не познах, че моето сърце е,
ти озари го със свойта светлина,
ти доне му радост, невиждана от него досега.
Била си, не, не си била,
там си още Слънце,
там, дето донесе свойта обич,
там ще си останеш и затова сега чувствай вина.
Виновна си, признавам, че по-нежна си от майчина милувка,
че по-обичана си от живота.
Виновна си, признавам, че за прегръдка твоя всичко давам...
сред горите тъмни
и нямаше те никъде далече.
Била си толко близо,
по-близо от докосване.
Била си Слънце мое
в сърце едно, разбито
от толкова тъга,
била си там, където
имаше само мрак и пустота.
Била си в моето сърце.
Не познах, че моето сърце е,
ти озари го със свойта светлина,
ти доне му радост, невиждана от него досега.
Била си, не, не си била,
там си още Слънце,
там, дето донесе свойта обич,
там ще си останеш и затова сега чувствай вина.
Виновна си, признавам, че по-нежна си от майчина милувка,
че по-обичана си от живота.
Виновна си, признавам, че за прегръдка твоя всичко давам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тъжна Луна Всички права запазени
Поздрав и от мен
