15.03.2017 г., 7:57  

Била съм и овца от Самоа

849 5 16

"Овца нестригана" да ме нарича
за моя мъж бе просто комплимент.
Не му се сърдех. Щом човек обича,
прощава лесно  във такъв момент.


За дилетант съм доста запозната
с по-близкия ни животински свят.
След имена на къщните пернати
преминах към добитъка рогат.

Преди и патка съм била, кокошка,
и всякакъв подобен персонаж,
и в зверове за мен незнайни  още,
се въплътявах неведнъж и дваж...

Когато сетне взех да наедрявам,
преобразих се във хипопотам...
А, казвал ми е още "стелна крава",
най-милото от него, дето знам...

И екзотичен звяр била съм също -
маймуна, кенгуру, дори боà -
в зависимост от "дозата" му вкъщи.
Била съм и овца от Самоà!...

Та знания достатъчно натрупах,
за да подготвя скромен каталог -
книжле от любознателна съпруга
на алкохолизиран зоолог!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла пак при мен, Ирина!..Радвам се, че съм те поразвеселил с този стих!...
  • Когато ми е тъжно винаги ще чета този стих и той ще ме избави...Така се смях тая вечер,че забравих тъгата!!!11 по шестобалната система,Роберт!Известно време аз няма да "съчинявам" и само ще чета и се наслаждавам....
  • Благодаря, Светла!...Лека да е вечерта ти!...
  • Много ти се отдава превъплъщението в ролята на онеправдана жена изобщо. Чудесно се е получило и това! Поздрави!! ))
  • Благодаря, че се отби и днес при мен, Силвия!...Приятна вечер!...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...