19.08.2010 г., 20:01

Биле

787 0 4

                                                                   БИЛЕ

 

                                                 В тъмна доба, в тайни часове

                                                 любовно биле вещица  бере.  

                                                 На любов обрича всеки, щом прозре,

                                                 че още е с душата на дете.

                                                 И няма сила клетника да спре

                                                 да търси щастие, за да го презре...

                                                 Намерил го, мечтата ще умре,

                                                 а билето, проклетото, расте...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, ти разбира се си права, но това е просто игра с думите. Благодаря за стиха.
    Петрова,Искре, Любо, благодаря!Нека има много обич в живота ви!
  • Здравей Роза...биле омайно...любов ли е ще те боде и чудо в тебе ще расте!!!Светлина в душата ти!!!
  • Така е невярвам,че има идеална любов от всяка боли поне малко...И мен ме понаболявало.Красива приказка!
  • ... не са ни нужни вещици и биле,
    Една Любов, когато ни опие,
    ний всички сме с Душата на дете -
    попитах двама старци(току днес),
    мечтите са мечти - те не умеят -
    ни плод да хванат, нито да презреят...
    (ако се сбъднат - щастие това е -
    във друга форма просто ще ухаят)...
    Защо пък клетника да го "презира" -
    презреш ли го Душата ти умира...!
    Аз май, че отделих ти много време -
    отивам си -
    от билето ти да не хвана хрема...!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...