rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
19 ago 2010, 20:01

Биле

790 0 4

                                                                   БИЛЕ

 

                                                 В тъмна доба, в тайни часове

                                                 любовно биле вещица  бере.  

                                                 На любов обрича всеки, щом прозре,

                                                 че още е с душата на дете.

                                                 И няма сила клетника да спре

                                                 да търси щастие, за да го презре...

                                                 Намерил го, мечтата ще умре,

                                                 а билето, проклетото, расте...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Таня, ти разбира се си права, но това е просто игра с думите. Благодаря за стиха.
    Петрова,Искре, Любо, благодаря!Нека има много обич в живота ви!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Здравей Роза...биле омайно...любов ли е ще те боде и чудо в тебе ще расте!!!Светлина в душата ти!!!
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Така е невярвам,че има идеална любов от всяка боли поне малко...И мен ме понаболявало.Красива приказка!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... не са ни нужни вещици и биле,
    Една Любов, когато ни опие,
    ний всички сме с Душата на дете -
    попитах двама старци(току днес),
    мечтите са мечти - те не умеят -
    ни плод да хванат, нито да презреят...
    (ако се сбъднат - щастие това е -
    във друга форма просто ще ухаят)...
    Защо пък клетника да го "презира" -
    презреш ли го Душата ти умира...!
    Аз май, че отделих ти много време -
    отивам си -
    от билето ти да не хвана хрема...!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0