Било е сън...
О, Боже!
Ти
ме спря!
Протегна длан.
След толкова години -
късна среща.
Прозвънна спомен
в пълния стакан.
Но... празна е
душата ми гореща.
Без обич.
Без искрица!
Стар познат.
Небето притъмня.
Нощта протегна
беззвездна вис
през облак чудноват.
Безчувствие
зениците ми стегна.
Нима било е сън?
Не ме боли!
Как всичко,
всичко
днес е преболяло!
Над огън
дъжд студено трополи.
Небесен цвят
застива в снежнобяло.
Било е сън...
А чувства не пестих.
Върви, върви!
Назад не се обръщай!
Кога ли беше...
Плаках!
И простих!
За сбогом
само
спомена прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
