dv5 (Донка Василева)
110 175
28.07.2009 г., 8:47 ч.

Било е сън... 

  Поезия
622 0 4

О, Боже!

Ти

ме спря!

Протегна длан.

След толкова години -

късна среща.

Прозвънна спомен

в пълния стакан.

Но... празна е

душата ми гореща.

Без обич.

Без искрица!

Стар познат.

Небето притъмня.

Нощта протегна

беззвездна вис

през облак чудноват.

Безчувствие

зениците ми стегна.

Нима било е сън?

Не ме боли!

Как всичко,

всичко

днес е преболяло!

Над огън

дъжд студено трополи.

Небесен цвят

застива в снежнобяло.

Било е сън...

А чувства не пестих.

Върви, върви!

Назад не се обръщай!

Кога ли беше...

Плаках!

И простих!

За сбогом

само

спомена прегръщам.

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??