Било така...
Там, нейде на света, живели две сърца, срещнали се те и всичко било тъй добре. Любов голяма там царяла, но накрая така си изгоряла .
Мъгла навън се спуска, бягаш на далеч, а аз съм вънка,
кога при мен ще дойдеш ти, заедно да съм със теб и твойте мечти. Разделени двама сме със теб, ти без мен и аз без теб, гледа всеки ту назад, ту напред, но сълзите наши са безред.
Ден да мине, друг да дойде, тъй ли трябва да гори, тъй ли трябва да боли? Един край - това ли е съдбата, или проклетията на някого в сърцата.
Аз няма да се дам, аз вярвам в теб и мен и няма да си тръгна победен! Решен със тебе аз да бъда по света, да се скитам и там нейде да умра!
19.03.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
