Те са навсякъде сега, седят в кресла или дивани

и газят те по пътя туй, що други с труд са им постлали

и не зачитат те онез, що простичък живот живеят.

Те се надсмиват над това, що кара други да радеят.

.....

За грешките си съдят тез, що в пъклен огън са горели.

За тях един протест са думички... изписани върху табели.

Те гледат свойта благодат и рядко сещат се за други.

Да кажем, че живеят в ад и нямат никакви заслуги.

.....

Там няма дружба, смях, раздори... отдавна няма време за това.

Тук всички някак са партньори, като във някаква игра.

И щом играеш я, добре си, но секнеш ли... потъваш в прах.

Докато пак не се замесиш в игра. изпълнена със гняв.

......

Те рядко сблъскват се с бита, за тях е нещо далновидно.

И всяка дума за това е с лека нотчица обидна.

Но укор няма в тез слова, те нека чувстват се свободни.

Да се надсмиват над дела, покрити с кръв на млади роби.

.....

И тъй... играеш или не... това от теб зависи само.

И ако играеш, по-добре търси приятелското рамо.

И спомняй си за тоз Герой, що с кръв платил е свободата,

която ти използваш днес, с която чешеш си устата.