severianin (Валентин Чернев)
417 677
18.12.2012 г., 15:59 ч.

Битие 

  Поезия
573 0 7

 

БИТИЕ

 

 

Додето с ветровете разлудувани

на младостта ми корабите странстваха,

обиколих света.

И се любувах

на сините му приказни пространства.

 

Когато тежки плодове узряха

на мъжките ми дни в добрите клони,

отгледах синове.

И вдигнах стряха.

И чаках изгрева да ме догони.

 

Настигна ме.

Сега към залез слиза

на есента ми слънцето примижало.

Очаквам го в полето – бос, по риза,

далеч от дребните житейски грижи.

 

Да, зная, утре...

Никой не е вечен

и в битието няма изключения.

Но краят ще е като път далечен,

смъртта ще дойде като приключение

 

и кажа ли ви “сбогом!” на раздяла,

то значи просто тръгнал съм да скитам

по Млечната пътека, странно бяла

сред сините пространства на звездите,

 

край пламенни слънца, през лунна лава,

в метеоритни дъждове от злато...

 

И само за едно ще съжалявам –

там няма поща – картичка да пратя!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички. С приятели като вас е топло и в студовете...
  • дай, Боже, да е приключение!
    хубаво стихотворение.
  • Мъдро, романтично
    и самокритично,
    а на картичката в края
    пише: "Още ще изтрая!"
    ---
    Поздрави от ~Рая~!
  • Прекрасен стих...
    И без сбогуване...рано, много рано е още!
    Поздравления!
  • Боже, още не бях стигнала края на стиха,когато си помислих "Този човек,дори да си отиде, пак ще намери начин да пише..!!!" И 1000% съм сигурна, че ще се получи!!!!!!!!
  • Не бързай да пишеш такива заръки, много стихове има още в духовната ти утроба!
  • ...Само мъдрият, само добрият
    беззащитно живее и мре.
    И когато смъртта го открие,
    той учудено казва: Добре... - Иван Николов.

    Поздрави, Северянино!
Предложения
: ??:??