Битие
1.2K
0
10
Както рибарските шхуни мълчат,
някъде, в тихо пристанище -
все ветрове и посоки мечтах,
а съм извън океаните.
Аз съм бръшлянът по тази стена -
впила съм себе си в думите.
Дишам живота почти на инат -
кратко, по навик, безшумно.
Станах за своите бялата врана -
нас ни делят разстояния.
А съм за чуждите толкова странна,
че ми заспа настоящето.
Мене ме скриха парцали мъгла,
и приласка ме неслучване.
Дребна съм, а е огромен светът
и съм... по-чужда от чуждите.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
