25.03.2023 г., 8:21

Битка срещу рака на гърдата

1.4K 1 0

Надявам се, че глупавият рак добрите ни жени ще ги остави.  
Понякога се чувствам веселяк. Каквото наредят, ще го направя!
Душата ми се къса по парче, когато си помисля за жените,
оставящи сиро̀тното врабче самотно да катери планините.

Любимите ни български жени, съсипани от рака на гърдата,
живеят, но животът им кърви и близо им се струва тъмнината.
Помисля ли за тяхната тъга, сърцето ми изпуска като гума.
Минавам под строшената дъга – сломена от печалите си пума.

Започвам като смахнат да крещя. Къде ли са останалите луди?
Не мога от дете да понеса теглото на човешките заблуди!
Купете ми момчешко колело! Пуснете ме на воля да потичам!
Животът ми пасе сега сено̀. Заключил съм го в думата „обичам“.

Не искам да потъваме в минор. Жените ни красиви се лекуват.
Заложници в телесния затвор – с любимия и чѐдо се сбогуват.
Съдбата на живота се плете. Картината е някак си ужасна.
Надявам се, че моето дете спокойно до жена ми ще порасне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...