Битката За Род

1. Битката за род

Навъди се в обора гмеж,

смърдяща и непоносима,

в поза на „демократичен” таралеж

със словоблудствата за майска зима!

Старите мустаци пак лъжи разтварят,

наглецът недостоен  ходове замисля,

стари басни с нови думи се повтарят,

от тях воня нечистоплътна намерисва.

Безродни червеи пълзят

в наивното и проснато дърво,

хилядолетното го те гризат

да пълнят чуждото черво...

Прояде се вековен дъб

тъй, както никога преди,

прогниха клоните от хищен зъб

и змии съскаха в короната

с безбройните злини!

Листенца съхнат в пъпките

преди да се разтворят,

цвета се рони умъртвен без жизнен сок,

вейчиците борят се да проговорят

в прегръдката на съскащия смок!

Наоколо му са познатите лисици,

капани изкусителни залагат,

скимтят лисиците със хитрите езици

в ръце със морков и размахана тояга.

Бори се дъбът със сетни сили

с наемните заклети врагове,

със свредели сърцето му пробили

и с родна реч превърнала се в лай на зверове!

Тогава във хайдушката гора

хайдушка песен се запява,

хайдушка стъпка и иглянка пушка,

на кръст чифте пищови,

хайдушкото сърце тупти

вековен враг да поразява,

глава бунтовна за земя свещена

ще се люшка,

кръвта не трай, троши окови!

Събужда се столетния закрилник,

решен оттърсва се от горска шума

и тръгва за Отечеството милно

с гърди срещу безродните куршуми!

гр. София, 23.03.2017 г.