Във стаята седи женица.
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна.
Във стаята е полумрак.
Навънка броди сив бездомник
и бавно влачи крак след крак.
Жената се подпира с лакти.
На печката – тиган с капак.
След миг отваря се вратата.
Женицата е майка пак.
До стомната – непълна бъчва.
Във стомната – горчив пелин.
Бездомникът сега отключва.
Бездомникът е вече син.
Синът, машата и пелинът:
какъв по-битов подвъпрос?
Във стаята – една картина –
новороденият Христос.
© Елена Биларева Всички права запазени