12.04.2019 г., 17:05 ч.
Битово стихотворение
Във стаята седи женица.
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна.
Във стаята е полумрак.
Навънка броди сив бездомник
и бавно влачи крак след крак.
Жената се подпира с лакти.
На печката – тиган с капак.
След миг отваря се вратата.
Женицата е майка пак. ...
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна.
Във стаята е полумрак.
Навънка броди сив бездомник
и бавно влачи крак след крак.
Жената се подпира с лакти.
На печката – тиган с капак.
След миг отваря се вратата.
Женицата е майка пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Биларева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
