Бива
Научих се да го чета през ред
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят,
гризе, гризе и зъби сбира в шепи...
Духовно нищ е равно на богат,
водачите ни до един са слепи.
И може би защото е беззъб,
не я преглъща людската поквара,
прегръща нежно мировата скръб,
на ноти и на стихове я кара.
Понякога по-крив от ключа сол,
опитва се да кърпи битието,
в което царят се разхожда гол,
дори го аплодират, за което.
Дюдюкане в симфония събрах,
изписах вече всички партитури,
от никого и нищо нямам страх,
отдавна всички умни май са щури.
Поне не ги продавайте за грош,
кратуните от кривата си нива...
Щом луднеш и животът не е лош,
изпееш го, изплачеш го и... Бива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
