Бива с бодли
Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари
над гори и скали.
Твойто "как си" завари
мойто "бива" с бодли.
Погледът ти ми пáри,
споменът прогори
дупка вътре в дланта ми,
от въпроси горчи.
Да, вината бе моя.
Или всъщност не бе,
че виражът в завоя
си дължимото взе.
Няма смисъл причини
да разнищваме днес.
Бяха луди години,
младостта взе превес.
И при следваща среща
тротоара сменѝ,
замислѝ се за нещо,
не поглеждай встрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
