Тълпата отново закъсня,

                                  Покри я кестенов цвят.

                                  Сред тишината на дъжда

                                  спеше Тя - победена от мъгли.

                                  Изоставена, обезумяла, непозната.

                                  Бивш човек - без „утре", без полет.

                                  От идеята любена жена...

                                  Вярата разкъса танца й с живота.

                                  Банално изричана смърт...

                                 На

                                 луда

                                  - непозната,

                                  вечна...

                                  Върху колко още излъгани тела

                                  вятърът ще вали с листопада...