Тълпата отново закъсня,
Покри я кестенов цвят.
Сред тишината на дъжда
спеше Тя - победена от мъгли.
Изоставена, обезумяла, непозната.
Бивш човек - без „утре", без полет.
От идеята любена жена...
Вярата разкъса танца й с живота.
Банално изричана смърт...
На
луда
- непозната, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация