Тълпата отново закъсня,
Покри я кестенов цвят.
Сред тишината на дъжда
спеше Тя - победена от мъгли.
Изоставена, обезумяла, непозната.
Бивш човек - без „утре", без полет.
От идеята любена жена...
Вярата разкъса танца й с живота.
Банално изричана смърт...
На
луда
- непозната,
вечна...
Върху колко още излъгани тела
вятърът ще вали с листопада...
© Рая Борисова Todos los derechos reservados