Тълпата отново закъсня,
Покри я кестенов цвят.
Сред тишината на дъжда
спеше Тя - победена от мъгли.
Изоставена, обезумяла, непозната.
Бивш човек - без „утре", без полет.
От идеята любена жена...
Вярата разкъса танца й с живота.
Банално изричана смърт...
На
луда
- непозната,
вечна...
Върху колко още излъгани тела
вятърът ще вали с листопада...
© Рая Борисова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
