Тълпата отново закъсня,
Покри я кестенов цвят.
Сред тишината на дъжда
спеше Тя - победена от мъгли.
Изоставена, обезумяла, непозната.
Бивш човек - без „утре", без полет.
От идеята любена жена...
Вярата разкъса танца й с живота.
Банално изричана смърт...
На
луда
- непозната,
вечна...
Върху колко още излъгани тела
вятърът ще вали с листопада...
© Рая Борисова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
