Благодарност за мълчанието
впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство
чувствах
много близост
в тишината
и прегръдката усетих
не 70 процента
100
доближил си се
до същността ми
и не бе необходимо
в брой
калкулиране на слабостта ми
изведнъж разбрах
че ми прости
без жал
този дълъг път
вървян без тебе
синини
въргаляния в кал
подли удари
не само
във подребрието
само грешник като мен би спрял
с точен жест
устата да не хули
и очите
да не завалят
и гласът ми подло
претъркулен
да не ме предава
точно ти
древен грешник
също като мене
в тишината ми омеси хляб
и ме приюти
на масата
с вечеря
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
