Apr 18, 2014, 8:19 PM

Благодарност за мълчанието

  Poetry » Other
617 0 5

впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство

 

чувствах
много близост
в тишината
и прегръдката усетих

 

не 70 процента
100
доближил си се
до същността ми

 

и не бе необходимо
в брой
калкулиране на слабостта ми

 

изведнъж разбрах
че ми прости
без жал
този дълъг път
вървян без тебе

 

синини
въргаляния в кал
подли удари
не само
във подребрието

 

само грешник като мен би спрял
с точен жест
устата да не хули

 

и очите
да не завалят
и гласът ми подло
претъркулен

да не ме предава

точно ти
древен грешник
също като мене

 

в тишината ми омеси хляб
и ме приюти
на масата
с вечеря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...