Благодарност за мълчанието

Apr 18, 2014, 8:19 PM

Poetry » Other

421 0 6

впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство

чувствах
много близост
в тишината
и прегръдката усетих

не 70 процента
100
доближил си се
до същността ми

и не бе необходимо
в брой
калкулиране на слабостта ми

изведнъж разбрах
че ми прости
без жал
този дълъг път
вървян без тебе

синини
въргаляния в кал
подли удари
не само
във подребрието

само грешник като мен би спрял
с точен жест
устата да не хули

и очите
да не завалят
и гласът ми подло
претъркулен

да не ме предава

точно ти
древен грешник
също като мене

в тишината ми омеси хляб
и ме приюти
на масата
с вечеря

Please sign in with your account so you can comment and vote.