Apr 18, 2014, 8:19 PM

Благодарност за мълчанието

  Poetry » Other
620 0 5

впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство

 

чувствах
много близост
в тишината
и прегръдката усетих

 

не 70 процента
100
доближил си се
до същността ми

 

и не бе необходимо
в брой
калкулиране на слабостта ми

 

изведнъж разбрах
че ми прости
без жал
този дълъг път
вървян без тебе

 

синини
въргаляния в кал
подли удари
не само
във подребрието

 

само грешник като мен би спрял
с точен жест
устата да не хули

 

и очите
да не завалят
и гласът ми подло
претъркулен

да не ме предава

точно ти
древен грешник
също като мене

 

в тишината ми омеси хляб
и ме приюти
на масата
с вечеря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...