Благодаря!
БЛАГОДАРЯ!
Благодаря ти самота,
днес се пържа в собствения ад.
Снощи някой ми показа в своята душа,
че по мене тръпне и обля ме с благодат.
Но защо у мен се сипят листа,
отронени от дървото на страха?
Скован от срам и любовна нищета
стоях безмълвен, вкаменен от суетна грехота.
Днес мъртвешки буден и опиянен
се взирам в моите постъпки и се чудя
как бих постъпил в утрешния ден,
за да не осъмна отново сам… и пак се будя.
Проклет да си, неуверени човеко,
какво ли търсиш и какво намираш?!
Как ли някога може да ти стане леко,
щом утехата си в търсенето сбираш.
Защо не ме остави в блажена простота?
Ах, и ти бъди проклета…
Благодаря ти самота!
04.VII.2010
Камен Тодоров ©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Тодоров Всички права запазени
