Благодаря ти, Живот,
че полумъртвородена
си ми върнал дъха!
За подареното време -
да срещна и обикна света!
Благодаря ти,
за трудните крачки,
с тях ме научи да ходя,
без да скланям глава!
За предателствата,
за лицемерните думи,
за фалшивия блясък,
в който ме хвърли и
научи да се ценя.
Затова, че опази ме чиста,
сред толкова кал.
Благодаря ти за крилата ранени,
приземена -
човешкия род осъзнах!
Затова, че здрави са мойте колене -
струпове от поклони няма по тях!
Благодаря ти,
за вихъра с многото чувства,
които дадох и взеха от мен!
Животе,
ако утре е писан да бъде
онзи " Така наречен ден " -
не ме давай!
Бори се!
До болка прегръщай ме!
Аз съм влюбена в теб,
ти живееш чрез мен!
*******
И ако тази битка загубиш,
пак се застъпвай за мен!
Ще се върна!
Mоже би не точно същата,
но запазила спомен за обичта си към теб!
© Мариета Вълчева Всички права запазени