Помня как дълбоко вдишваше
вяра, сила, смелост и любов,
радостта в очите се изписваше,
всяка глътка въздух даваше живот.
Помня всяка утринна усмивка
като рисувана от ангелче небесно,
сякаш сладка мъничка бъбривка,
усмихната на слънцето чудесно.
Виждах в очичките ти дяволчета малки,
мислещи за щуротии и пакости безброй,
весели и пускащи се по пързалки,
хиляди звездички нямаха покой.
Помня всички причудливи песни,
в които беше жива всяка нота,
превръщаха сълзите във чудесни
и придаваха огромен смисъл на живота!
Помня и звука на пристигащия влак,
внасящ в мен невероятното вълнение,
усмихвах се, че ще те видя пак,
че ти ще бъдеш чудното ми сътворение.
Благодаря за всички сбъднати мечти,
за радостите и моментите щастливи,
благодаря, че цветен свят ми подари
и го изпълни със спомени красиви!
Сладки спомени прииждат с полъх лек
и аз все моето съкровище ще те наричам,
благодаря ти, че направи ме човек,
благодаря, че ме научи да обичам!!!
© Полчето Всички права запазени