Благословени са сърцата на тези, които не се поддават
,,Благословени са сърцата на тези, които не се поддават. Те никога няма да бъдат разбити!’’ - Алберт Камус
Никое поверие не казва
как лекуват се липсите…
Никой мит не разкрива
как зарастват в душите ни раните…
И в никоя легенда няма
описан лек за отрова коварна...
А…
Моето сърце…
Орисано бе милото
до болка да обича…
и носеше то кръста си…
по пътя…
с босите крачета…
тичаше към любовта…
без вик…
без трепване…
без страх…
от остри, малки камъчета…
забиващи се…
и оставящи следа…
Да страда бе избрано…
разбрало бе само…
от някой…
пътник…
минал ей така…
оставил себе си
и своята душа…
Разбрало бе…
усещаше студена празнота…
след онзи миг… на щастие…
А искаше любов…
и болката е радост в любовта…
Нали оставя….
рани…
белязва (наивната понякога)
влюбена душа…
Ненаситна съм…
за болки… или за любов…
и ако трябва
след всяка обич да съм рана…
аз пак ,,обичам те’’ ще шепна
… само…
… сама…
… към самотното небе…
изгубило от вчера своята луна…
прилича ми на
… мен…
не благословена…
но обичаща…
Нима това не е по-истинска благословия…
от тази в самота…
навярно да...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
