25.03.2020 г., 12:59

Благовещение

2.3K 4 5

Дали е чакана, дали не е,
вестта за рожба все е блага,
че този мрачен свят поне
едничка радост ни предлага.

И ето го, дойде на прага
на дома ни - първи син,
основите му той полага,
а мислехме си, че градим.

Не му хареса никак хаоса
и времето ни пропиляно.
—,,Но, мамо, дните нямат пауза,
не го ли знаехте по-рано?“

Най-важните за мен съвети
получих от едно дете,
което още под сърцето
научи се да ме чете.

—,,Объркана си, мамо, спри се!
Душата ти така тежи.
Назад последно обърни се
към миналото и режи!“

Послушах и отрязах смело
най-плахите у мен черти.
—,,Дете, дете... Не си ми дело,
по-скоро мен създаде ти!“

—,,Така е, мамо, аз избрах!
Дойдох при теб навреме,
видях обида, гняв и страх,
дойдох да ти ги взема.“

—,,Не зная, сине, благодарност,
гнездо от обич аз ти свих,
където в онзи миг навярно
и себе си със теб родих!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...