25.03.2020 г., 12:59

Благовещение

2.3K 4 5

Дали е чакана, дали не е,
вестта за рожба все е блага,
че този мрачен свят поне
едничка радост ни предлага.

И ето го, дойде на прага
на дома ни - първи син,
основите му той полага,
а мислехме си, че градим.

Не му хареса никак хаоса
и времето ни пропиляно.
—,,Но, мамо, дните нямат пауза,
не го ли знаехте по-рано?“

Най-важните за мен съвети
получих от едно дете,
което още под сърцето
научи се да ме чете.

—,,Объркана си, мамо, спри се!
Душата ти така тежи.
Назад последно обърни се
към миналото и режи!“

Послушах и отрязах смело
най-плахите у мен черти.
—,,Дете, дете... Не си ми дело,
по-скоро мен създаде ти!“

—,,Така е, мамо, аз избрах!
Дойдох при теб навреме,
видях обида, гняв и страх,
дойдох да ти ги взема.“

—,,Не зная, сине, благодарност,
гнездо от обич аз ти свих,
където в онзи миг навярно
и себе си със теб родих!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...