25 mar 2020, 12:59

Благовещение

  Poesía
2.4K 4 5

Дали е чакана, дали не е,
вестта за рожба все е блага,
че този мрачен свят поне
едничка радост ни предлага.

И ето го, дойде на прага
на дома ни - първи син,
основите му той полага,
а мислехме си, че градим.

Не му хареса никак хаоса
и времето ни пропиляно.
—,,Но, мамо, дните нямат пауза,
не го ли знаехте по-рано?“

Най-важните за мен съвети
получих от едно дете,
което още под сърцето
научи се да ме чете.

—,,Объркана си, мамо, спри се!
Душата ти така тежи.
Назад последно обърни се
към миналото и режи!“

Послушах и отрязах смело
най-плахите у мен черти.
—,,Дете, дете... Не си ми дело,
по-скоро мен създаде ти!“

—,,Така е, мамо, аз избрах!
Дойдох при теб навреме,
видях обида, гняв и страх,
дойдох да ти ги взема.“

—,,Не зная, сине, благодарност,
гнездо от обич аз ти свих,
където в онзи миг навярно
и себе си със теб родих!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...