25 mar 2020, 12:59

Благовещение

  Poesía
2.4K 4 5

Дали е чакана, дали не е,
вестта за рожба все е блага,
че този мрачен свят поне
едничка радост ни предлага.

И ето го, дойде на прага
на дома ни - първи син,
основите му той полага,
а мислехме си, че градим.

Не му хареса никак хаоса
и времето ни пропиляно.
—,,Но, мамо, дните нямат пауза,
не го ли знаехте по-рано?“

Най-важните за мен съвети
получих от едно дете,
което още под сърцето
научи се да ме чете.

—,,Объркана си, мамо, спри се!
Душата ти така тежи.
Назад последно обърни се
към миналото и режи!“

Послушах и отрязах смело
най-плахите у мен черти.
—,,Дете, дете... Не си ми дело,
по-скоро мен създаде ти!“

—,,Така е, мамо, аз избрах!
Дойдох при теб навреме,
видях обида, гняв и страх,
дойдох да ти ги взема.“

—,,Не зная, сине, благодарност,
гнездо от обич аз ти свих,
където в онзи миг навярно
и себе си със теб родих!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...