25 мар. 2020 г., 12:59

Благовещение 

  Поэзия
1188 4 5

Дали е чакана, дали не е,
вестта за рожба все е блага,
че този мрачен свят поне
едничка радост ни предлага.

И ето го, дойде на прага
на дома ни - първи син,
основите му той полага,
а мислехме си, че градим.

Не му хареса никак хаоса
и времето ни пропиляно.
—,,Но, мамо, дните нямат пауза,
не го ли знаехте по-рано?“

Най-важните за мен съвети
получих от едно дете,
което още под сърцето
научи се да ме чете.

—,,Объркана си, мамо, спри се!
Душата ти така тежи.
Назад последно обърни се
към миналото и режи!“

Послушах и отрязах смело
най-плахите у мен черти.
—,,Дете, дете... Не си ми дело,
по-скоро мен създаде ти!“

—,,Така е, мамо, аз избрах!
Дойдох при теб навреме,
видях обида, гняв и страх,
дойдох да ти ги взема.“

—,,Не зная, сине, благодарност,
гнездо от обич аз ти свих,
където в онзи миг навярно
и себе си със теб родих!“

© Петя Гечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??