9.05.2006 г., 0:35

Бледа светлинка...

749 0 1

Животът, ах колко мразеше го тя...
Но защо?Какво й бе сторил?
Нима й бе откраднал любовта?
Не. От малка се бе научила да е сама.
Нима не бе й дал красота?
О, да! Ах, колко хубава бе тя,
след нея хората извръщаха глава.
Но защо? Защо в очите й четеше се тъга?
Защо през сълзи смееше се тя?
Нима в замяна на тази красота,
кръст животът й бе дал,
кръст, непосилен за нейната душа...
Ах вече тялото болеше я,
да носи ден и нощ товара на гърба.
Душата й до смърт ридаеше
във търсене на бледа светлинка.
Ах тези рани! Защо болеше я така?
Нима са толкова дълбоки?
Нима не можеше да се пребори с болестта?
Ах колко много път остава...
Дали ще издържи...
Падна. Сломена от тежестта.
С окървавени длани лекичко побутваше
товара от гърба.
За миг болката притъпя...
Ах, ето я онази бледа светлинка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...