Животът, ах колко мразеше го тя...
Но защо?Какво й бе сторил?
Нима й бе откраднал любовта?
Не. От малка се бе научила да е сама.
Нима не бе й дал красота?
О, да! Ах, колко хубава бе тя,
след нея хората извръщаха глава.
Но защо? Защо в очите й четеше се тъга?
Защо през сълзи смееше се тя?
Нима в замяна на тази красота,
кръст животът й бе дал,
кръст, непосилен за нейната душа... ...