БЛЕДЕН СПОМЕН
Далечен спомен си остана ти,
гаснещ бавно в спомените ми.
Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.
И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!
Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!
гаснещ бавно в спомените ми.
Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.
И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!
Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеже Всички права запазени
много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
